"Стоях си сама в пустата стая,к0гато осъзнах ,че не е нужн0 да се преструвам на щастлива ,когат0 не съм... " -Ето това беше написало едн0 малко момиче на последната страница в личния си дневник. Въпр0сния дневник намерих една вечер на стария и прашасал таван в новата къща,коят0 родителите ми наскор0 бяха купили.
Една вечер се разхождах из старата порутена къща и в този момент видях стълби, по коит0 до сега не се бях качвала никога. Веднага хукнах към тях. На вън имаше силен вятър и пр0зорците на стаите се блъскаха наистина зловещо. Токът бе спрял , затова и не виждах много ясно на къде отивам. Следвах бледия образ, койт0 бе пред очите ми - вис0ка дървена стълба, края на коят0 стигаше широка дупка в тавана. И ет0... най-накрая я стигнах! Докоснах я лек0, и потръпнах. Знаех че горе ме чака нещ0 удивително.Усещах,че ще намеря нещ0 невероятно и прекрасно,нещ0 коет0 няма да забравя никога.
Започнах да пристъпвам по стълбата толкова бавн0 и лек0, сякаш пеперуда докосваше с крилата си ароматн0 цвете. Бях толкова развълнувана,че неможех дабързан, неможех,но и неисках.
Щом се качин започнах трепетно да оглеждам в тъмнината. Гледах наляв0 , надясн0 ... дори и на горе гледах,но там нямаше нищ0 друго освен стари кашони и огромни паяжини. Бях наистина разочарована. Седнах на пода и се подпрях на един от кашоните. Изведнъж ми хрумна да погледна какв0 има вътре. Сърцет0 ми заби в очакване. Протегнах плах0 ръка към вехтия кашон и го отворих. Вътре имаше книги - много и всякакви книги. Особенно внимание ми направи една от тях. За разлика от другите , тя беше малка и нова. Реших да я разгледам.
На корицата и имаше пеперуда , кръжаща окол0 прелестно цвете , а на гърба и беше изрисувана цяла приказна градина от цветя. Беше толкова красива. Отворих я и на първата и страница с красив почерк пишеше : "Красивият,но труден жив0т , през призмата на едн0 малко , н0 пораснало момиче"
Надписът ме очарова. Толкова много исках да видя какв0 друг0 пише... бях много въодушевена! Точно тогава , чух как мама вика от кухнята "Вечерята е готова". Трябваше да слизам. Затворих прекрасната книга, сложих я под блузата си и затичах по стълбата, към трапезарията.
Какт0 всяка вечер, вечерята беше прекрасна. Нахраних се , измих ръцете си и побързах да отида в стаята си , за да прочета още от чудната книга.
Легнах на леглот0 си , запалих една свещ и разгърнах следващата страницата на книжката. В не пишеше следното:
"Мило дневниче, здравей!
Толкова съм щастлива. Днес ми се случина прекрасни неща!
Той е тук. Върна се и отнов0 сме заедно!
Обичам го! Ужасно много го обичам!
Немога да си представя какв0 би бил жив0та ми без него.. ! "
Прекрасната и същевременно странна книга, се оказа дневник на влюбено момиче. Незнайно защ0 и аз се радвах с нея. Радвах се, че с любимият и са заедн0 и тя е щастлива.
Исках да разбера още... и разгърнах на следващата страница, но там нямаше нищ0!!!
Къде бяха надписите?! Страниците бяха изгорени, нищ0 не беше останал0 от тях...
На последната страница лек0 се виждаха няколк0 написани думи.. опитах се да ги прочета но не успях. Скочих от леглот0 , изтичах до кабинета на татк0 и взех огромната луба , с коят0 той четеше някой книги. Сложих лупата пред погледа си и зачетох...
"Стоях си сама в пустата стая,к0гато осъзнах ,че не е нужн0 да се преструвам на щастлива ,когат0 не съм... "
Но защ0 беше всичко това ?! Какв0 се бе случило ?! Защ0 предните страници бяха обгорени!?
Незнаех отговора на нито един от тези въпроси,но въпреки това знаех едно: момичет0 беше щастлив0, радваше се, усмихваше се и обичаше - н0 след т0ва нещата са се объркали... настъпила е промяна , промяна заради коят0 тя е страдала... страдала е, но не г0 е показвала!
Разбрах , че човек е щастлив , когат0 сам го усеща така. Без значение какв0 мислят хората , важното е чътре в себе си да чустваш, че обичаш - че си жив!
***КРАЙ***
Но тези х0ра,нямат и никога няма да имат мяст0 в живота ни! 
Така че, пр0сто ние си имаме всичк0 онова, от к0ето имаме нужда и си живеем страх0тно..! 
А вие си оставате сдуханите комплексари, коит0 незнаят истинск0то значение на "0бичам те" 
ФАКТ!!!