Лятото ухае на любов,
а морето силно ме влече.
От тебе няма нито зов,
но страсти иска моето сърце.
Звездите пращат ми усмивки,
да поправят счупеното в мене искат те...
Ала може ли една усмивка
да лекува болното сърце?
Луната нежно ми намига,
и ми казва,че е с мен.
Че не ще ме изостави,
и че бди над мен и нощ и ден!
Когато сутрин се събудя
даже слънцето ме кара да горя.
Иска с него аз да си играя,
да събирам радост,без тъга.
Но как това да се получи,
когато ти не си до мен?
Усмивката ти аз немога да усетя,
нито аромата ти по мен...
Няма ги очите,без които да живея аз не мога!
Няма ги и устните като цветя!
Къде ли някога ще мога да намеря
като тебе някой на света?
Само щом те доближа
и усещам точно тази красота...
Хубавата, нежната - Любовта!
Даже поглед и ми стига
да усетя в тебе страст,
да поискам да те чувствам,
да изгарям с тебе аз!
Преобръщаш даже душата ми,
караш ме да искам още пак,
но сега те няма ...
и в мен цари ужасен мрак!
Но аз зная, ти обичаш ме,
желаеш да ме имаш, да почустваш огън в мен,
да потопиш душата си
и завинаги да бъдеш в моя плен!
