Колко истински хора има в живота ни?
Колко истински клетви, чувства, слова...?!
Колко от тези неща са измислени...?
И колко от тях са лъжа, за беда...?!
Колко ли пъти нас са ни лъгали?
Колко ли пъти, без дори да узнаем...
Колко ли пъти са ни измамвали?
А ние сме вярвали сляпо, до края!
Защо безнаказани всички ни мамят,
защо всеки се мъчи да ни нарани?
Защо винаги с надежди ни хранят,
а накрая само болката остава да гори...
Пристъпиш ли границата, обратен път няма!
И надали ще искаш да се върнеш вече там...
Ще обвиеш сърцето си в дебела лава
и ще си останеш завинаги сам...!
Преструвки безброй!
Лицемерие МНОГО...!!!
Лъжи от безсилие
и страх от сълзи...
Това е животът ни,
но ЗАЩО, ЗА БОГА!?
Кой всичко това позволи...?
Няма коментари:
Публикуване на коментар